Сравнение на стандарта на живот в България с други държави по света и заслужаваше ли си емигрирането, ако накрая на живота ни отново се върнем там, откъдето сме тръгнали?

Статистиката от НСИ показва, че през 2023 г. НСИ е отчел, че над 17,000 българи са се завърнали в родината си. Освен това, в периода между 2014 и 2023 г. повече от 160,000 българи, живеещи в чужбина, са се завърнали у дома, докато близо 220,000 са избрали да емигрират в чужбина през същия период. И въпреки всичко, хората заминават и отново се връщат.

Източник: НСИ - www.nsi.bg

Понятията "беден" и "богат" са изключително относителни. За едни бедността означава да живеят на улицата, докато за други това е липсата на достъп до социални услуги, качествено образование или собствено жилище. От друга страна, за някои хора наличието на сто хиляди лева може да се смята за богатство, докато за други това е просто стандарт. Тук съществена роля играе и мястото, в което живеем, тъй като стандартите на живот в различните държави варират значително.

Разглеждайки ситуацията в България, мога да се позиционирам между двата полюса. От една страна, в сравнение с много западни държави, образованието и здравеопазването са значително по-достъпни, и страната е социално ориентирана. За съжаление, качеството на всичко изброено често остава незадоволително. Тази ситуация често се корени в липсата на достатъчно финансиране, ефективност и реформи в системите, и не само.

В други държави с по-високи стандарти, като Германия, САЩ, Норвегия и Швейцария, животът изглежда много по-организиран и опростен, и ние често емигрираме там. Но дали това е простата реалност, или за да имаш по-добър и по-богат живот, се изискват много повече усилия, отколкото в родината ни?

И какви са тези усилия? Научаване на поне още един-два езика, често допълнително или ново образование. Липсата на познати също е важен фактор, който трябва да се спомене. Все едно животът започва абсолютно на ново – учиш се как да живееш на новото място. И съм забелязала по себе си, че когато съм щастлива, съм доволна от мястото, на което живея, но когато съм тъжна или преживея провал, винаги се връщам в мислите си там, откъдето съм тръгнала – България. Това някак ми дава сила.

Казват, че образованието е по-добро, здравеопазването също, да не споменаваме и социалната система. Дали това наистина е така, както е споменато по статистиките? И ако е така, защо толкова много лекари и учители от България работят в тези държави с високия стандарт? Аз знам защо те работят там, но не разбирам защо, след като образованието им е толкова по-добро, нямат толкова специалисти. Може ли да им се вярва на статистиките?

Заслужава ли си всичко, което сме инвестирали на друго място, като вероятността да се завърнем в родината си със същата торба, с която сме заминали, е много висока? Този въпрос често се появява в мислите на всеки емигрант.

От една страна, животът в чужбина предлага повече възможности, по-добро заплащане и по-добра социална осигуреност. Но от друга страна, цената на тази " по-богатият " живот, реално често е емоционално – откъсване от близките, загуба на културна идентичност и усещане за постоянна борба. В крайна сметка, каква е стойността на всички тези усилия, ако в края на живота си се върнем в родината, носейки не само материални блага, но и тежестта на изминатия път?

Хиляди въпроси възникват в главата на всеки, близо до 40-та си годишнина. Вие какво мислите? Това е въпрос за всички вас, заминали и премислящи всичко това, написано по-горе, и на всички, нерешили се да заминат – съжалявате ли?

Антонина Крепс